Откритата на 1 януари 2006г. комета вече е видима с невооръжено око в сутре?ните часове като размито петънце от 5та звездна величина. С бинокъл може да се различи опа?ката и. Днес кометата ще премине около визуално двойната - алфа Козирог. Кометата е наречена С/2006 А1 Pojmanski .
С помощта на високочувствитения спектрограф на Very Large Telescope на Южната европейска обсерватория в Чили, астрономи откриха галактика с аномално високо съдържание на метали (под метали в астрономията се разбират всички хим. елементи без водорода и хелия). Откритието е направено при наблюдения на квазара SDSS J1323-0021. Оказало се, че част от излъчването на квазара се поглъща от облак водород и метали, рaзположен по лъча на зрение към квазара. Металите се образуват в ядрата на звездите, което означва, че по лъча на зрение е разположен не просто газов облак, а галактика, която е достатъчно далеч (6.3 милиарда светлинни години), за да бъде видима. Съдържанието на цинк в тази галактика по оценките надхвърля 4 пъти съдържанието му в Слънцето.
Астрономите за пръв път наблюдават толкова високо съдържание на метали в толкова отдалечен обект, което поставя въпроси за еволюцията на галктиките в ранната Вселена.
Група астрономи, работещи на радиотелескопа CSIRO Parkes, съобщаава за откриването на нов тип космически обекти, наречени Rotating Radio Transients (RRAT). Тези обекти по някои свои характеристики приличат на пулсарите, но характерът на радиоизлъчването им е съвсем друг. По-голяма част от времето, те са в радиомълчание, като за известните RRAT то продължава между 4 минути и 3 часа. След тази пауза те излъчват един единствен импулс с продължителност от 2 до 30 милисекунди и пак утихват. Първият регистриран такъв обект е в резултат на търсенето на пулсари по проекта Parkes Multibeam Pulsar Survey.
До момента за регистрирани 11 такива обекта, като определеното им въртене е много по-бавно от това на пулсарите. Предполага се, че броят на RRAT е много по-голям, но е особено трудно те да бъдат регистрирани.
Space.com съобщава, че Roger Angel, професор в Аризонския университет е получил финансиране за изследване не възможността на южния полюс на Луната да бъде построен телескоп с течно огледало с диаметър 100м. Проектът е наречен Lunar Liquid Mirror Telescope (LLMT).
?деята за течно огледало е доста стара и датира от времената още на ?сак Нютон. Тя се състои в това, че ако течност в плосък съд се развърти, то повърхността и приема параболична форма. Ако течността е отражателна, примерно живак, то се получава параболично огледало, като чрез изменение на скоростта на въртене може да се променя фокусът му.
Първият сериозен опит да се построи телескоп с течно огледало е на физика Robert W. Wood, но поради липсата на точна система за въртенето, получените разултати са неудовлетворителни.
В университета на Британска Колумбия днес съществува и работи такъв телескоп, наречен Large Zenith Telescope с огледало от 6м. Цената на този телескоп е около 1 милион долара, което ~ 100 по-малко отколкото би струало масивно огледало.
Съществен недостатък на телескопите с течно огледало, обаче, е това, че те могат да гледат само в един участък на небето, доколкото течността не може да се накланя. Естествено съществуват методи да се насочат и към други части с цената на допълнителна апаратура.
NGC 1309 е спирална галактика, разположена на 100 милиона светлинни години от нас в съзвездието Еридан. ?зображението е получено на космическия телескоп “Hubble” от
Authors & editors: Robert Nemiroff (MTU) & Jerry Bonnell (USRA)
NASA Web Site Statements, Warnings, and Disclaimers
NASA Official: Jay Norris. Specific rights apply.
A service of: LHEA at NASA / GSFC
& Michigan Tech. U.
Authors & editors: Robert Nemiroff (MTU) & Jerry Bonnell (USRA)
NASA Web Site Statements, Warnings, and Disclaimers
NASA Official: Jay Norris. Specific rights apply.
A service of: LHEA at NASA / GSFC
& Michigan Tech. U.
N44 е гигантска H II област в Големия Магеланов облак. Това изображение в изкуствени цветове и усилен контраст е получено на 8 метровия телескоп Gemini-South с цел да се изяви по-добре структурата на облака.
Астероидът Патрокъл (N617) се отнася към класа на Троянците (астероиди, движещи се по орбитата на Юпитер , на 60 градуса преди или след него). Преди се счита?е, че Патрокъл е едно космическо тяло с размер от ~ 150 km по диаметър. Сега?ни наблюдения с хавайиския Gemini телескоп показаха, че астероидът всъщност е двоен. Двете тела, които го съставят, имат диаметри съответно 122 и 112 km, като обикалят на рзстояние 680 km едно от друго, около общия гравитационен център. ?змерената плътност на двете тела е по-малка от 1, т.е. по-малка от плътността на водата, което ги прави по скоро родствени с ядрата на кометите, отколкото с астероидите, представляващи смес от скални породи и лед (средна плътност 1.9). Така Патрокъл се оказва първият двоен астероид в троянската група.
