На 11.8 милиона светлинни години от нас в съзвездието Голяма мечка е разположена една от най-ярките спирални галактики на нашето небе - М81. Над нея се вижда спътникът и Holmberg IX, който се явява галактика-джудже. В дясна част на изображението могат да се видят прахови облаци, които се явяват част от Нашата галактика.
Image credit: Astronomy Picture Of the Day
Слабичката, почти незабележима звездичка в центъра на горната снимка е Gliese 581, която нашумя тези дни покрай гръмките заглавия на журналята за “Нова Земя” и т.н. Самата звезда е червено джудже, разположено на 20,5 светлинни години от нас по направление на съзвездието Везни. Масата му е само около 1/3 от масата на Слънцето. Около нея екип от швейцарски, френски и португалски астрономи откри 2 нови планети (с което стават 3 общо в системата), като едната се оценява като най-малката открита досега.
Добър източник по темата е http://eso.org/outreach/press-rel/pr-2007/pr-22-07.htm
Image credit: stronomy Picture Of the Day
В един от най-ярките участъци на Млечния път е разположена NGC 3372, известна като Голямата мъглявина в Кил. Тя се простира на повече от 300 светлинни години и отстои на 7500 светлинни години от нас в направление на съзвездието Кил.Горното изображение е получено от комбинирането на 48 изображения с висока разделителна способност, получени от космическия телескоп “Хъбъл”.
Image credit: Astronomy Picture Of the Day
Съществуването на пръстенова система около Уран е открито през 1977г. Ново изследване показва, че те всъщност може да са забелязани още през 1797 от У. Хершел. През тази година Хершел е написал, че е видял пръстени около планетата, но дълго време се е считало, че е сбъркал. Както съобщава BBC, на конгрес на Royal Astronomical Society др. Stuart Eves показва, че Хершел може би е първият им откривател.
Image credit : NASA
Итокава е 500 метров астероид с неправилна форма. Японската сонда Hayabusa успя да изследва този астероид през 2005г. като даже взе проба от повърхността му. Все още не е изяснен въпросът, защо повърхността на астероида е толкова гладка без наличие на кратери. Итокава може да се сблъска със Земята през следващите няколко милиона години :).
Кентавър е забележително съзвездие на южното небе. В него се намира най-близката до нас звездна система - Alpha Centauri, а също така и най-големия сферичен звезден куп в Нашата галактика - Omega Centauri (NGC 5139). Той се разполага на 15000 светлинни години от нас, а диаметърът му е приблизително 150 светлинни години.
Image credit: Martin Pugh
Докато четете това милиарди неутрино ще преминат през тялото ви. И само една нищожна част ще взаимодейства с материята. За да се улови това взаимодействие се строят огромни детектори като показания на снимката Sudbury Neutrino Detector. Защо се хвърлят толкова усилия? Защото неутринната астрономия е единствената, която директно “надниква” в ядрата на звездите и дава незаменима информация за условията там.
Защо една мъглявина може да изглежда квадратна? Никой още не може окончателно да отговори на този въпрос. Но системата от горещи звезди MWC 922 е потопена в мъглявина именно с такава форма. Горното изображение е композитно изображение от инфрачервени снимки, получени от Hale телескопа и от изображения от Кек-2 телескопа.
Image credit: Astronomy Picture Of the Day
Звездният куп Плеяди е добре познат на любителите на астрономията. В горната снимка обаче трудно бихте разпознали този добре известен астрономически обект. Това е така, защото тя е направена в инфрачервения диапазон от космическия телескоп “Спитцер” и цветовете са изкуствени. Цветовата скала отразява плътността на праха, като жълто-червените области са най-плътните.
Image credit: Astronomy Picture Of the Day
