Канадски и американски астрономи откриха най-близката засега неутронна звезда. Обектът е наречен Калвера (1RXS J141256.0+792204) и се разполага в съзвездието Малка мечка като оценката на разстоянието до него варира между 250 и 1000 светлинни години. Новооткритият обект е представител на рядък клас неутронни звезди - изолирани неутронни звезди, т.е. такива, които не притежават компаньон.
Image credit: PSU News Release
Най-големият и най-продуктивен район на звездообразуване в Локалната група - мъглявината Тарантула - лежи в съседната ни галактика - Голям Магеланов облак. Ако тя се намираше на мястото на мъглявината в Орион (локален район на звездообразуване), би заемала половината небе.
Image credit: WFI, MPG/ESO 2.2-m Telescope, La Silla, ESO
Тази фотография е композитно изображение на Abell 520 - масивен галактически куп в процес на сблъсък с друг такъв куп. Така се формира една от най-масивните структури във Вселената.
Image credit: Chandra News Release
Не, не е комета. Колкото и странно да изглежда това е звезда, и то известната Мира. Откритието, че Мира има опашка е съвсем скорошно и е направено от сателита на НАСА Galaxy Evolution Explorer и скоро ще се почви в престижното списание “Nature”. Мира е червен гигант, пулсиращ периодично. Освен това звездата се движи в пространството със собствена скорост от около 130 км/с, при което се образува тази опашка от газ, простираща се на 13 светлинни години след звездата.
Image credit: Nasa News
Защо едната полусфера на Диона има много повече кратери от другата? Диона е спътник на Сатурн и подобно на нашата Луна винаги е обърната с едната страна към него. Това означава, че едната и половина е винаги водеща при движението и по орбитата и, което пък предполага, че тя ще е претърпяла повече удадари и съответно ще има повече кратери. Само че при Диона водещата половина има по-малко кратери! Това е загадката на Диона. Вероятният отговор се крие във възможността някой от ударите да е бил толкова силен, че в един момент да “преобърнал” водещата полусфера и тя да е станала опашна.
Image credit: Cassini Imaging Team, SSI, JPL, ESA, NASA
На горната снимка е показан участък, разположен около северния полюс на Марс. Дюните, с размер от около 3км, са покрити с тъмни петна. Петната са резултат от ускореното топене не тънката ледена покривка.
Image credit: Astronomy Picture Of the Day
На 5500 светлинни години от нас се намира мъглявината М17, известна още като Омега или Лебед. Звездните ветрове и горещите звезди, образували се от съдържанието на мъглявината, бавно изтласкват останалото вещество, формирайки картинката на горното изображение. Снимката е в изкуствени цветове.
Image credit: Astronomy Picture Of the Day