Отражателните мъглявини NGC 1977, NGC 1975, NGC 1973 често са недооценени за сметка на близката до тях мъглявина Орион, но и те има какво да покажат. Мъглявините са разположени на 1500 светлинни години от нас и лесно могат да бъдат открити в направление на меча на Орион, на север от мъглявина Орион .
Image credit: Martin Pugh
Така изглежда избухването на един вулкан ( Cleveland Volcano ) в Аляска, заснето от борда на Международната космическа станция.
Image credit: J. N. Williams, International Space Station 13 Crew, NASA
Горната снимка на кометата McNaught неслучайно е предложена за една от астрономическите снимки на годината в класацията на APOD. Кометата е заснета от Robert H. McNaught през януари 2007 в Австралия.
Image credit: Robert H. McNaught
Тази фантастична гледка може да се види в източния край на огромната област на звездообразуване W5, разположена в съзвездието Касиопея на разстояние 7000 светлинни години. Снимката е получена в инфрачервения диапазон от космическия телескоп “Спитцер”. W5 се означава и като IC 1848.
Image credit: Lori Allen (Harvard-Smithsonian CfA) et al., JPL-Caltech, NASA
Мисията Deep Impact, която имаше за цел да провери физическите свойства на кометата Tempel 1 като изстреля “снаряд” към ядрото на кометата, завърши успешно. Но какво става с тази част, която регистрираше самия сблъсък? Отговорът е: тя има нова мишена - кометата Hartley 2. И вече мисията се нарича EPOXI (Extrasolar Planet Observation and Deep Impact Extended Investigation). Ако всичко се развие както е планирано, EPOXI ще прелети на 1000км от целта си на 11 октомври 2010г. и ще събере предвидените научни данни. Междувременно космическият апарат ще насочи големия си телескоп (има 2 телескопа) към няколко извънслънчеви планетни системи с цел получаване на допълнителна информация за тях.
Image credit: universetoday.com
Оранжевата звезда в центъра на картинката е Т от Телец. Около нея се вижда праховата мъглявина NGC 1555/1554. Звездата и мъглявината се намират на 400 светлинни години от нас. Т Телец е прототип на класа променливи звезди, наречен естествено Т Tauri. Това са променливи млади звезди от класа на Слънцето в ранни етапи от формирането си.
Мъглявината в Орел (М16) изобилства на причудливи прахови форми. По случай 15 години от изстрелването на космическия телескоп “Хъбъл” някои от най-красивите му снимки (като горната) са с обновен вид.
Image credit: The Hubble Heritage Team, (STScI/AURA), ESA, NASA
Двойката разсеяни звездни купове NGC 869 (ляво) и NGC 884 могат да бъдат лесно видени дори със слаб бинокъл в съзвездието Персей. Те се намират на разстояние 7000 светлинни години от нас и се състоят от млади и горещи звезди.
Image credit: Volker Wendel, Josef Popsel, Stefan Binnewies
В съзвездието Персей може да се види тази област от прах и газ, заемаща около 70 светлинни години. В центъра на горното изображение е отражателната мъглявина NGC 1333, която се разполага на 1000 светлинни години от нас.
Image credit: Astronomy Picture Of the Day
