В лявата част на горната снимка лесно се открива съзвездието Южен кръст. Това съзвездие е толкова характерно за южното небе, че даже е изобразено на знамето на Австралия.

Image credit: Yuri Beletsky (ESO)

През 1006 г. на земното небе е можело да се види най-ярката свръхнова отбелязана в историята. Остатъците от тази експлозия могат да се видят в южното съзвездие Вълк. Горната снимка е композитно изображение от рентгенови, видими и радиоизображения.

Image credit: X-ray - NASA/CXC/Rutgers/G.Cassam-Chenai, J.Hughes et al.; Radio - NRAO/AUI/NSF/GBT/VLA/
Dyer, Maddalena & Cornwell; Optical - Middlebury College/F.Winkler, NOAO/AURA/NSF/CTIO Schmidt & DSS

За пръв път в историята е заснето кацането на космическа сонда на друга планета!

Понеже от тоя размер на снимката не се вижда добре , давам линк към пълния размер:

http://hirise.lpl.arizona.edu/images/2008/details/cut/PSP_008579_9020_cut.jpg

Снимката показва кацането на “Феникс”, заснето от HiRISE camera на борда на Mars Reconnaissance Orbiter. Снимката оставя впечатлението, че сондата каца в кратера, но това е оптическа илюзия, в действителност сондата се презeми на 20 км пред този кратер.

Image credit: HiRISE camera

Горните тъмни образувания са молекулярни облаци в мъглявината в Кил. Самата мъглявина се простира на 300 светлинни години и се намира на разстояние от 7500 светлинни години от нас в съзвездието Кил.

Image credit: NASA, ESA, N. Smith (U. California, Berkeley) et al., and The Hubble Heritage Team (STScI/AURA)

Една от първите снимки предадени от марсианската сонда “Phoenix”, която днес в 02:30ч кацна на Червената планета.

Image credit: Phoenix Mission Team, NASA, JPL-Caltech, Univ. Arizona

Вече 300 години в атмосферата на Юпитер може да се наблюдава огромен циклон, известен като Голямото червено петно. През 2006г. възникна още едно такова петно с по-малки размери, а сега се появи и трето такова. Горната снимка показва и трите петна и е получена от космическия телескоп “Хъбъл”.

Image credit: NASA, ESA, M. Wong, I. de Pater (UC Berkeley), et al.

Светещият космически облак NGC 3199 се намира на около 12 000 светлинни години в южното съзвездие Кил. Размерът му е около 75 светлинни години. Около центъра на NGC 3199 се намира звезда от типа Волф-Райе - масивна, гореща и с изключително мощен звезден вятър.

Image credit: Ken Crawford (Rancho Del Sol Observatory), Macedon Ranges Observatory

Явлението хало около луната може да бъде наблюдавано често при влажно време. Горната снимка показва друг тип хало, което не е свързано с малки капчици вода в атмосферата. То се наблудава само през пролетта и се нарича “поленова корона”. както казава името му, халото е резултат от разпространението на цветен прашец в атмосферата.

Image credit: P-M Hedén of Vallentuna, Sweden,

Поредната красива гледка от оласт на звездообразуване - мъглявината NGC 3582, която се явява част от района на звездообразуване RCW 57. Снимката е получена миналата година на 4-метровия телскоп Blanco в Cerro Tololo Inter-American Observatory (CTIO), Чили.

Image credit: T. A. Rector (U. Alaska), T. Abbott, NOAO, AURA, NSF

След милярди години ще оцелее само една от тези две галактики. До тогава обаче галактиките NGC 2207 (ляво) и IC 2163 бавно ще се деформират една друга. Счита се, че по-голямата NGC 2207 в крайна сметка ще погълне по-малката IC 2163.

Image credit: Debra Meloy Elmegreen (Vassar College) et al.,
& the Hubble Heritage Team (AURA/STScI/NASA)